Нашата любов - нашите коне
Тошко
Тошко се появи на бял свят с името си, защото е роден на Тодоров ден. Майка му го доведе рано сутринта, за да ни го „представи“. Той не се изплаши, а сам дойде при нас, сякаш е очаквал да ни срещне. Харесваше му да го прегръщаме, почесваме и галим. На двегодишна възраст жребецът на стадото го прогони и той си намери чуждо стадо. На четири годишна възраст го прибрахме, за да го подготвим за работа.
Април
Познавахме стопанинът на Апррил, той много се гордееше с него. Един ден този човек дойде при нас с молба - заминал за чужбина, оставил Април на друг да се грижи за него, върнал се преди дни и заварил коня в тежко състояние. Знаеше, че харесваме Април и ни помоли да го вземем при нас. Дори не се замислихме. Какво се случи след това и как с Април два пъти пътувахме от Стара планина през Средна гора да Родопа планина ще ви разкажем когато се срещнем.
Бранко
Каракачаните са известни като добри скотовъди. Пътували са зимата на юг, а през пролетта към пасищата в планините. За тези дълги преходи им е бил необходим товарен кон, какъвто са създали в течение на векове.
Трудно можеш да доближиш малко конче, родено в стадо още през първите часове, дори дни след раждането. Малките не виждат добре, плахи са и се крият зад майките си.
Димо
Вълчан
